Бяла смърт в ранни есени

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.

Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна.  
Сто вериги от лед – оковали сърцето ми.
Дай зеници – два кестена! Нека прогледна.
И не крий любовта си... Тя в тъмното свети ми.

Знам, че кратко ще трае. За вечност подсъдна,
тази обич. Но нека е колкото песен и
своя сън в твойте длани, септември да сбъдна,
после нека заспя... бяла смърт в ранни есени.