Бялата ми тишина
Бялата ми тишина
Тиха моя бяла тишина,
трепкаща така от мрака,
тайно свила е крила и
душата сродна чака!
Тръпнеща поглежда
за протегната ръка
и с нестихваща надежда
си рисува сънчева дъга.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Тиха моя бяла тишина,
трепкаща така от мрака,
тайно свила е крила и
душата сродна чака!
Тръпнеща поглежда
за протегната ръка
и с нестихваща надежда
си рисува сънчева дъга.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....