nemesis888 (Морис Лав) nemesis888 (Морис Лав)
20
Apr 16, 2009, 12:17 AM

Бяло, студено петно. Април.

  Poetry » Other
1.6K 0 5

 

Слънце - няма...
Купол млечна мъглина.
Чайки плисват въздуха с крила,
главата ми е тежка лампа,
а този облак - шапка!

            

Алеи, парк, студени пейки...
Бронзови чела, роса избила,
чела на трескави поети...
Над тях липи, липи заспали
в чисто голи пируети...

 

И някак си е тежко, нежно...
Дали съм сам е вече все едно.
Дали съм плакал и заспал прилежно...
Попивам в бялото петно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Морис Лав All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0