Слънце - няма...
Купол млечна мъглина.
Чайки плисват въздуха с крила,
главата ми е тежка лампа,
а този облак - шапка!
Алеи, парк, студени пейки...
Бронзови чела, роса избила,
чела на трескави поети...
Над тях липи, липи заспали
в чисто голи пируети...
И някак си е тежко, нежно...
Дали съм сам е вече все едно.
Дали съм плакал и заспал прилежно...
Попивам в бялото петно.
© Морис Лав All rights reserved.
Здрасти!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
