Jun 14, 2009, 7:02 PM

Бъдеще в минало време

  Poetry
647 0 4

Ще те крия в сърцето от бури и мълнии тежки,

ще те показвам на слънце в дните горещи,

ще си прощаваме всички отминали грешки

и така ще дочакаме новите срещи.

 

 

Но те няма да дойдат никога вече,

а ти ще ме чакаш там, на площада!

Но мене ме няма, аз съм далече,

ново градя, а старо руша без пощада!

 

 

Но теб ще те пазя, тук на топло, в сърцето!

Ти ще плачеш, без да криеш сълзите,

и знам, ще отправяш молитви високо в небето

и като пъзел пак ще нареждаш мечтите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • За да се построи нещо ново, старото трябва да се разруши. Много съм съгласна с това.
  • ...Много Любов към музата!Така трябва!Поздрав!...
  • Ех,момче,момче,какво да кажа!?-ще поплача с тебе и с нея за това което много хора безвъзвратно губят по пътя,газейки нежно,по малко,но явно това ,което любов е градило.Връщане назад няма-там остава болката и любовта!А омразата е от тези,които не за обичали истински!
  • Хубавата любов трябва да се помни и да се пази в сърцето.Съгласен съм с тебе.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...