Бъди!
Бъди ми светулка в нощта лекокрила!
Бъди ми картина в ума на слепец!
Когато съм най-нежна и чувствено мила,
възпей ми душата, бъди мой творец!
Със шепи от дързост от мене граби.
Вземи светлината от сън несънуван.
Дълбай във душата, тя не се хаби,
когато раздава се за човека бленуван.
Отваряй очите ми за красотите неземни,
от злото възпирай ме с най-нежни юзди.
Отблъсквай със щит ти другари наемни,
понечили да угасят нашите две звезди.
През поляни от нежност ти ме предвождай,
осветявай ми пътя, когато е тъмно или е нощ.
С карфичка безвредна ти ме убождай.
Когато греша, покажи ми твоята тиха мощ.
Когато сънят ни попречи да бъдем щастливи,
поспри и огледай се в моите влажни очи.
Спомни си поляните, нощите луди и диви.
Бъди ми сълзата и прошепни "Заплачи!".
© Цуци All rights reserved.
