Бъди ми пролет!
Цветя - погребани са в сняг,
а листа - повяни към безкрая.
Аз - далеч от своя бряг,
тебе да усетя все желая.
Но те няма. Не си тук.
Твоят дъх отсъства.
Няма помен, няма звук
от есенна палитра пъстра.
Зима в мене вечно вее -
неспособен съм на полет.
И слънцето дори не грее.
Но, моля те, бъди ми пролет!
© Християн All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
