Бъди морето ми!
Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си.
За изгревите, Слънцето не моля.
На нощите, коварните им челюсти,
ме глозгат до безънние и болест.
Морето ме превърна в малък остров.
Светът около мен е пръст и глина.
Напомня ми най-чистичко и просто,
че даденото може да се взима...
На мене тази мъка е от хората.
От нея се напълних със море.
По мъжки, все навътре, от неволя,
изплаквах всички чужди дъждове...
Дали ще се напълня със живот?
Или жаждата по теб ще ме убива?
Пълни ме до преливане с любов!
Не си ли моето море - умирам....
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
