Една женица млада - покрита цялата с воал,
изпросена монета, там - под дрехата си скри.
Тя бе творение създадено от шепа тъмна кал,
за рожбата си просеше пред райските врати.
Добро да вършат, ангелите бързо я подминаха.
Замръкваше навън и тя сред самота отвред остана.
Бе Бъдни вечер! Ситите трапези бавно стинеха.
А Бог зае се да направи на обичния си Син реклама.