Българийо, побрала се в сълза...
Българийо, свободна ли си днес,
празнуваш ли победите си славни?
Ти, неведнъж си взимала превес
във битките безмилостно неравни.
А колко те предаваха, кажи,
и колко пъти беше им простила.
Бе хранена обилно със лъжи –
безспир, от купища велики сили.
Тормозена, ограбвана и пак
въздигала се, чак до върховете.
Това че кръстопътна си … е знак –
във тебе се прикриват ветровете.
Сред бурите стоиш съвсем сама,
безжалостно вихрушки те пронизват.
А ти си длан на моята ръка,
разцепвана от брадви като схизма.
И ето пак си тук, безброй лета
тъгувала и смяла се, и пяла.
Остави по лицето ми следа –
във мартенска сълза се бе побрала!
© Данаил Таков All rights reserved.
