Българийо за тебе...."
"БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА, ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ..."
Напразно ли куршумите свистяха?
Къде достойнството ни е сега?
С какво за жертвите се отплатихме,
с какво почетохме им паметта?
Май всички принципи погазихме
и къс по къс продаваме България!
От сенките си вече се страхуваме
в душите ужаса таим
и на свободни се преструваме,
а смърт след смърт броим.
И питаме се "Кой е утре?
Дали е някой наш познат?"
Виновно гледаме, щом чуем
за детска смърт, куршуми или глад.
"ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН..."
Но по-голяма днес си нужна!
Забравихме и чест и срам!
Кървиш, БЪЛГАРИЙО! А няма
кой да те превърже...
Напразно ли куршумите свистяха?
Къде достойнството ни е сега?
С какво за жертвите се отплатихме,
с какво почетохме им паметта?
Май всички принципи погазихме
и къс по къс продаваме България!
От сенките си вече се страхуваме
в душите ужаса таим
и на свободни се преструваме,
а смърт след смърт броим.
И питаме се "Кой е утре?
Дали е някой наш познат?"
Виновно гледаме, щом чуем
за детска смърт, куршуми или глад.
"ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН..."
Но по-голяма днес си нужна!
Забравихме и чест и срам!
Кървиш, БЪЛГАРИЙО! А няма
кой да те превърже...
© Шопландия Софийска All rights reserved.
