Изгорихме вехтото знаме,
носещо българското в нас
и вече няма къде да се хванем,
в чужди ръце оставихме нашата власт.
Забравихме своите корени,
славното минало - потънало в прах,
годините с гордост отронени,
а сега сме примрели от страх.
Всяка надежда назаде оставихме,
когато за България умираха хора,
а ние така и не я прославихме,
пропаднахме, пропити с умора!
© Зори All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
