Изгорихме вехтото знаме,
носещо българското в нас
и вече няма къде да се хванем,
в чужди ръце оставихме нашата власт.
Забравихме своите корени,
славното минало - потънало в прах,
годините с гордост отронени,
а сега сме примрели от страх.
Всяка надежда назаде оставихме,
когато за България умираха хора,
а ние така и не я прославихме,
пропаднахме, пропити с умора!
© Зори All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
