Изгорихме вехтото знаме,
носещо българското в нас
и вече няма къде да се хванем,
в чужди ръце оставихме нашата власт.
Забравихме своите корени,
славното минало - потънало в прах,
годините с гордост отронени,
а сега сме примрели от страх.
Всяка надежда назаде оставихме,
когато за България умираха хора,
а ние така и не я прославихме,
пропаднахме, пропити с умора!
© Зори All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
