Mar 3, 2019, 8:00 PM

България е жива

  Poetry » Civic, Other
732 0 0

Танцуват нестинарки луннобели,
душата ми превръщат във жарава
и парят спомените неизтлели
за първа севда. Влюбено припява

 

мома, понесла менци и не трае
да срещне с китка либе на чешмата.
Война е. Майка за сина ридае
и сякаш камъни валят в земята.

 

Земя, която помни Аспарух
и Левски е оплакала обесен,
земя на дядо и на моя внук
и смисъл на живота ми нелесен.

 

Земя такава няма да умре,
макар, че болна от гурбет загива,
щом моето и твоето дете
България след нас ще пазят жива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...