Mar 3, 2019, 8:00 PM

България е жива 

  Poetry » Civilian, Other
437 0 0

Танцуват нестинарки луннобели,
душата ми превръщат във жарава
и парят спомените неизтлели
за първа севда. Влюбено припява

 

мома, понесла менци и не трае
да срещне с китка либе на чешмата.
Война е. Майка за сина ридае
и сякаш камъни валят в земята.

 

Земя, която помни Аспарух
и Левски е оплакала обесен,
земя на дядо и на моя внук
и смисъл на живота ми нелесен.

 

Земя такава няма да умре,
макар, че болна от гурбет загива,
щом моето и твоето дете
България след нас ще пазят жива!

© Николай Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??