Българка съм...
Българка съм… а дълбоко в Пирин
коренът ми като дъб столетен
впил се е в земите дивни,
дом на моя род през вековете.
Българка съм… а морето Черно
в дълбините скрило сълзите солени
да ми спомнят времената скверни
на погиналите в бой заради мене.
Българка съм… а полето ширно
в добруджанска люлка хлябът ми люлее,
пазила го във война и време мирно,
самодиви песни тихо са му пели.
Българка съм… под краката ми жарава,
нестинарски огън вените ми пали,
от Родопа гайда шепне и напява,
таз земя свещена да опазя.
Българка съм… и такава ще остана!
Чужда воля няма да преглъщам!
От дедите ми така е завещано -
Българин кръвта си не обръща…
© Биляна Битолска All rights reserved.
. А е с хубаво заглавие 