Български чадър
Живеем в свят на
хиляди ножове
забити в нечий гръб.
Тук няма мои,
нито твои,
кой е зъл и кой добър.
Предава те дори и времето –
поразява неусетно и
убива бавно…
като български чадър.
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
Живеем в свят на
хиляди ножове
забити в нечий гръб.
Тук няма мои,
нито твои,
кой е зъл и кой добър.
Предава те дори и времето –
поразява неусетно и
убива бавно…
като български чадър.
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...