Бълхара
Скачат нависоко, ръфат надълбоко, гравитацията не ги лóви,
за тлъсто си мечтаят, да бъдат нашироко, сред големите косми.
Как да ги стигнем? Дали ще ги спрем? Те много са, цели орди.
Издути от кръв, от кеф ще се пукнат, ех, мънички, гладни бълхи.
Но пирът ще свърши, със сапун или газ, човешката чистка за бъдещи дни,
Но те пак ще подскачат към чуждия крак, нашествие нагло в нови земи.
До поредната баня, и хайде на път, кой жив, кой с малко пари -
бездомни ще скитат във вечното търсене на тайнствените, задни… ширини.
© Александър Митков All rights reserved.
