Бързай бавно
Аз съм баба Костенурка
на гърбето със къщурка,
бавно ходя през тревата
по пътечката, в гората.
Охльо покрай мене "тича",
а зад гъбката наднича
Зайко с дългите ушета -
ех, че весели момчета...
Той на Охльо се присмива,
чуди му се, где отива
с тази "бързичка" походка -
не прилича на разходка.
Но заплиска летен дъжд -
Зайко хукна изведнъж,
че кожухчето му бяло
се намокри вече цяло.
Охльо пък остана сух,
нищо, че е без кожух,
къщичка си има здрава,
затова и продължава
да върви до мене бавно,
докато пристигнем славно.
© Валка All rights reserved.
