Търси ме в бюро "изгубени вещи".
Само предмет бях за теб.
С мен
си игра както пожела
и остави ме на гарата сама
да чакам следващия влак -
без гари и без линии, без път, на никъде не води този влак...
И кой ще ме посрещне с очакване,
кой ще ме разпознае
в този раздран и ненужен багаж,
който носи само самота.
© Софийската Софиянка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усмихни се на живота,любовтта ще дойде...