C душата меря нетото и тарата
С инат подпирам пак небето - да не падне
и въгленче прикривам нежно в шепите.
За грешен - чудо съм, погача съм - за гладни
и вяра съм, гледец съм жив - за слепите.
А съм жена и по библейски, значи грешна,
а любовта ми, комка - за причастие.
Нарамвам кръст, сама съдбата си да срещна,
отглеждам под сърцето крехко щастие.
По друмите се скитам - трънени и прашни,
с душата меря нетото и тарата.
Разковник съм, звезда, но само за безстрашни.
И след погром летя...И съм си старата.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Нито една от изброените, просто врачанска музовирка. 