Aug 26, 2010, 12:12 PM

* * *

  Poetry » Love
544 0 1

        Докосвам те, но мисля си за друга.

        Целувам те, но други устни чувствам аз.

        Поглеждам те, но погледа ти губя.

        Дали не свършва всичко между нас?

 

        В мечтите ми май вече теб те няма,

        усещам как във твоите не съм и аз.

        Пътят ни разделя се на двата бряга

        на бурната река на любовта.

 

        Но споменът за теб ще ми напомня

        за всичко, случило се между нас...

        Аз искам винаги да си щастлива,

        така щастлив ще съм и аз.

 

       Ще знам, че нещо съм постигнал,

        нещичко от себе си съм дал...

        и в моето сърце ще има

        истинско приятелство докрай...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...