Jul 24, 2011, 4:47 PM

# # # 

  Poetry
799 0 14

Нежно осъзната липса си. Мълчиш.

Къдрокосо видение в сънища кратки.

Във минутите дълги от нощни загадки

в тишината на моята стая личиш.


Искриш ореолно - подобно икона.

И, понеже съм грешник, се вглеждам във нея.

И със ясната мисъл за Ад те копнея,

на моралния цензур престъпил закона.


И пред трона на Дявола горд ще застана,

щом свещта ми мъждукаща тук догори.

Ще ми светят във тъмното твойте очи,

когато осъден ме хвърлят в казана.


Ще останат видения в сънища кратки...

Как не искам далечно сега да мълчиш.

Като бисерни капки солено личиш

във минутите дълги на дните-загадки...

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??