# # #
Нежно осъзната липса си. Мълчиш.
Къдрокосо видение в сънища кратки.
Във минутите дълги от нощни загадки
в тишината на моята стая личиш.
Искриш ореолно - подобно икона.
И, понеже съм грешник, се вглеждам във нея.
И със ясната мисъл за Ад те копнея,
на моралния цензур престъпил закона.
И пред трона на Дявола горд ще застана,
щом свещта ми мъждукаща тук догори.
Ще ми светят във тъмното твойте очи,
когато осъден ме хвърлят в казана.
Ще останат видения в сънища кратки...
Как не искам далечно сега да мълчиш.
Като бисерни капки солено личиш
във минутите дълги на дните-загадки...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
