* * *
Отсъствие властно, присъствие тихо,
пристигаш навреме, понякога скрита.
Мнозина те виждат, малцина познават,
понякога пълна, но често извита.
Когато те няма - във сенките бродя.
С търпение чакам до следния път -
лицето ти бледно да зърна отново,
очите ти свидни как нежно искрят.
Самичка щом ти си, то сам съм и аз,
самотници мисли безмълвно делим.
В компания чужда - към тебе не гледам,
щастлив ли съм с други - ти с празничен грим.
Защо са ни думи? - спокойни мълчим.
Разбират без думи добрите другари.
Преситен със думи, за мир аз копнея,
за нощна прохлада след дневни пожари.
Да дават съвети са други призвани -
във дълги тиради с упорство горят.
На мене ми стига сега да те има,
да чакам облегнат на твоята гръд.
Във тихата доба за мен си една
и името твое ще шепна - Луна!...
© Тошко All rights reserved.
Лунатичка съм...
