May 14, 2009, 3:10 PM

* * * 

  Poetry » Other
681 0 9

Отсъствие властно, присъствие тихо,
пристигаш навреме, понякога скрита.
Мнозина те виждат, малцина познават,
понякога пълна, но често извита.

Когато те няма - във сенките бродя.
С търпение чакам до следния път -
лицето ти бледно да зърна отново,
очите ти свидни как нежно искрят.

Самичка щом ти си, то сам съм и аз,
самотници мисли безмълвно делим.
В компания чужда - към тебе не гледам,
щастлив ли съм с други - ти с празничен грим.

Защо са ни думи? - спокойни мълчим.
Разбират без думи добрите другари.
Преситен със думи, за мир аз копнея,
за нощна прохлада след дневни пожари.

Да дават съвети са други призвани -

във дълги тиради с упорство горят.
На мене ми стига сега да те има,
да чакам облегнат на твоята гръд.

Във тихата доба за мен си една
и името твое ще шепна - Луна!...

 


© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??