14.05.2009 г., 15:10 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
682 0 9

Отсъствие властно, присъствие тихо,
пристигаш навреме, понякога скрита.
Мнозина те виждат, малцина познават,
понякога пълна, но често извита.

Когато те няма - във сенките бродя.
С търпение чакам до следния път -
лицето ти бледно да зърна отново,
очите ти свидни как нежно искрят.

Самичка щом ти си, то сам съм и аз,
самотници мисли безмълвно делим.
В компания чужда - към тебе не гледам,
щастлив ли съм с други - ти с празничен грим.

Защо са ни думи? - спокойни мълчим.
Разбират без думи добрите другари.
Преситен със думи, за мир аз копнея,
за нощна прохлада след дневни пожари.

Да дават съвети са други призвани -

във дълги тиради с упорство горят.
На мене ми стига сега да те има,
да чакам облегнат на твоята гръд.

Във тихата доба за мен си една
и името твое ще шепна - Луна!...

 


© Тошко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??