* * *

Jul 26, 2013, 1:13 PM 2015-09-19T20:42:46+03:00

Poetry » Phylosophy

557 0 7

Аз цял живот със себе си се боря,

баланса търся в своята душа...

Съзнанието сякаш е прозорец,

а разумът - олтар на мъдростта...

Пак търся мъдростта на небесата

и щастието мое е в това -

усмивката спонтанна на децата,

следата моя - в тяхната съдба!....

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Helius (Елена Костадинова)

2013-07-27T20:14:13+03:00

Благодаря, че се спирате при мен
От сърце благодаря!
suleimo (Дани Сулакова)

2013-07-27T07:00:39+03:00

Браво!
oksimoron (Христов)

2013-07-26T23:41:38+03:00

Поздрав!
lindastefani (Камелия)

2013-07-26T23:37:51+03:00

"...усмивката спонтанна на децата,
следата моя - в тяхната съдба!..."
Когато има такава, значи си бил достатъчно добър и отговорен родител!!!
Ilis (Алина Стоянова)

2013-07-26T15:34:16+03:00

Кратко и много съдържателно!
Sanvali (Санвали)

2013-07-26T15:30:38+03:00

децата - нашето минало, нашето настояще, нашето бъдеще...
djudjii (Жанет Велкова)

2013-07-26T13:40:31+03:00

Най - истинското щастие
От тях може дори и мъдрост да почерпиш