Sep 5, 2010, 10:22 PM

***

  Poetry » Love
933 0 0

Небето е обвито в тъмнина

и птици някъде далече пеят.

А там високо грее тайнствена луна,

разказваща ни приказка от друго време.

Турнири, бляскави доспехи

и рицари, които влизат в бой.

Принцеси, дракони, завети,

магия древна, спяща в покой.

И в тази приказка вълшебна

за минали отдавна времена.

Аз търся път към тебе безнадеждно.

Ти криеш се, изчезваш... без следа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...