Dec 18, 2007, 9:46 PM

* * *

  Poetry
948 0 4

И понеже съм сама,

а пак е Коледа,

реших де те измисля, ей така,

поне за малко да сгрея измръзналата ми вяра…

Спомних си всяка мила дума,

всеки жест, носещ любов,

и сълзите мои преродиха се

и бавно разтопиха

вкочаненото сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • ще се намери друг който да згрее вяратати!!не тъжи!!
    страхотно стихче си написала
    много прегръдки от мен
  • Браво, Лора !!!
  • Толкова красиво...
    Обичай и бъди обичана!!
    Поздрав!!!
  • Много е хубаво, Лори!
    Поздравче!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....