* * *

Ще разбера и ще си спомня.

А то е винаги едно и също,

повторимо като нощ и ден,

като сезоните е неотменно,

като родилен белег върху мен.

Как трънчето в петите неусетно се превръща

в храсталак от драки

и дерат безмилостно,

и пускат кръв във угарта

на долоросите ни святи.

Ще разбера, ще си припомня

кой с мен вървя - Надеждата,

забравена като предутрин сън.

И първа, и последна,

и горчива и възторжена.

Без нея съм безкрила птица,

от нарисувана камбана звън.