* * *
Няколко опита за импресия. Първи: върху дланта ми отнесено пръстът ти търси посока - намира я. И със дъха ми и времето спира. Трепва пространството и се разтваря в зениците ти. И прегарям. Втори: Говориш. Не, нищо не чувам и ми е трудно да се преструвам, да не личи как гласът ти се впива в кожата ми като дъжд и се влива в пулсa ми, барабанен от искане. Ако не млъкнеш, ще се разплиска. Трети: Среднощната магистрала. В рамото ти глава съм опряла, даже да дишам не смея. Усещам нота парфюм, кожата ти гореща - в миг премалява ми от желание. И със усилие сепвам стенание. Няма четвърти. Не мога да дишам. Нямам и думи, за да го изпиша, но ми харесва, че се задъхвам, че от докосването ти настръхвам, че съм все още жива и чувствам. Мислех, че жаждата
ме е напуснала.
© Ели All rights reserved.
Надявам се удивителните да са в положителен аспект :D
