Feb 5, 2020, 9:41 AM

Целувай кръста 

  Poetry » Love, Other
527 0 3

Превърна ме във призрак словоблуден

и на стената сложи кръст с кандило,

повика поп съвсем да ме изстърже,

защото съм бодяла като шило.

Остави лампата навън да свети,

а котката с ритник отпрати нейде.

Доведе друга в ложето да легне

и изгори на двора всичките ми дрехи...

А аз съм спомен три пъти издъхнал,

със сянката си в здрача се надбягваш.

Била съм, няма ме и не ще бъда -

не аз до тебе тихомълком крача.

Не бях тегоба, нито таласъм съм,

от кръв и плът не съм за теб теглило.

Целувай кръста, трижди се прекръствай -

на съвестта размахвай със тамян кадило.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??