Feb 5, 2020, 9:41 AM

Целувай кръста

  Poetry » Love, Other
755 0 3

Превърна ме във призрак словоблуден

и на стената сложи кръст с кандило,

повика поп съвсем да ме изстърже,

защото съм бодяла като шило.

Остави лампата навън да свети,

а котката с ритник отпрати нейде.

Доведе друга в ложето да легне

и изгори на двора всичките ми дрехи...

А аз съм спомен три пъти издъхнал,

със сянката си в здрача се надбягваш.

Била съм, няма ме и не ще бъда -

не аз до тебе тихомълком крача.

Не бях тегоба, нито таласъм съм,

от кръв и плът не съм за теб теглило.

Целувай кръста, трижди се прекръствай -

на съвестта размахвай със тамян кадило.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...