Целувай кръста
Превърна ме във призрак словоблуден
и на стената сложи кръст с кандило,
повика поп съвсем да ме изстърже,
защото съм бодяла като шило.
Остави лампата навън да свети,
а котката с ритник отпрати нейде.
Доведе друга в ложето да легне
и изгори на двора всичките ми дрехи...
А аз съм спомен три пъти издъхнал,
със сянката си в здрача се надбягваш.
Била съм, няма ме и не ще бъда -
не аз до тебе тихомълком крача.
Не бях тегоба, нито таласъм съм,
от кръв и плът не съм за теб теглило.
Целувай кръста, трижди се прекръствай -
на съвестта размахвай със тамян кадило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Хареса ми, разпознаваем и твой стил!
