Mar 10, 2006, 10:05 AM

Целувка при изгрев

  Poetry
1.1K 0 5
Разсъмва се,морето блести
със златни проблясъци,
огнени кичури вплетени.
Докосва небето морето и ражда се ден.
Най- светлия ден!
Пред красотата на изгрева,
вълните притихват,с небето се сливат.
Там сред огнени жарки оттенъци
небето морето целува,
а то се вълнува,
целува момчето момичето свое
с целувка любов и рисува.
Докосват се двамата с устни едва
и грейва небето в морето
Любов се разкри под небето,
Любов се роди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...