Mar 10, 2006, 10:05 AM

Целувка при изгрев

  Poetry
1.1K 0 5
Разсъмва се,морето блести
със златни проблясъци,
огнени кичури вплетени.
Докосва небето морето и ражда се ден.
Най- светлия ден!
Пред красотата на изгрева,
вълните притихват,с небето се сливат.
Там сред огнени жарки оттенъци
небето морето целува,
а то се вълнува,
целува момчето момичето свое
с целувка любов и рисува.
Докосват се двамата с устни едва
и грейва небето в морето
Любов се разкри под небето,
Любов се роди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...