Не "някаква целувка", а една,
получена в средата на шосето,
когато в мрачината на нощта
със фарове колите ни просветват,
а вечерта ни скрива в своя мрак.
Главата ми замаяна поляга
на рамото ти. Целуни ме пак!
Насред шосето сме на естакада.
Спирачките внезапно спират с вик.
Шофьорите изскачат разгневени.
Не "някаква целувка" - звезден стих,
защото ти най-после ме намери.
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
