Обичам те толкова много,
но чак сега си давам сметка
колко изпуснах от живота ти.
Сега видях, че разбираше всичко,
за което затварях очи.
Знам, че трябваше да бъда
до теб и колко много те боли.
Как ми се иска да върна лентата,
да изградя отново това, което изгубих.
Знам, че е късно да ти дам онази любов,
от която имаше нужда,
да трия сълзите ти, когато
те беше страх от бурите.
Изпуснах толкова много от живота ти
и не мога да го върна, нали?
Знам, че заслужавам да ме мразиш,
че не бях идеалният баща.
Толкова много те обичам,
но май не го показвах, а късно е сега.