Чакам те
Като буре с барут заредено,
чакам малка искрица да падне...
Да запукат експлозии в мене.
Да опарят сърцето ти хладно.
Чакам ледника в твойте очи,
като кубче масло връз тигана,
в огън дето стомана топи
да се стича до форма желана.
Чакам поглед един, еднозначен,
да ми връчи за пропуск покана.
Чакам някакъв смисъл прозрачен –
да се вкопча в мига. Да остана.
Чакам жест, в който няма заблуда,
колебание, страх или слабост.
И любов бездиханна и луда –
аналог на безценната младост.
Чакам толкова дълго сама,
че зашепна във мен тишината.
Чувам как се разстила нощта.
Чувам даже как никне тревата.
Ала ти си все толкоз далеч,
че не чувам ковачите дето
ваят онзи, специалния меч,
с който бих те пробола в сърцето.
© Jane Doe All rights reserved.
