Очите са ми кладенчета сухи
и погледът ми мътен е сега.
За твоя глас ушите ми са глухи,
душата ми се пука от тъга.
Сълзùте си отдавна ги изплаках.
Изсъхна вече моето сърце.
На всички сенки пътьом се оплаках -
останах само с двете си ръце.
Със тях в прегръдка мъжка ще те хвана,
завърнеш ли се, мила, ти при мен.
Съгласен съм изсъхнал дъб да стана,
но ти да бъдеш моя светъл ден.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
