Чаша чай от тишина

Sep 25, 2021, 9:02 AM

Poetry » Phylosophy

317 2 8

ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери.
Със него всеки вино беше пил.
Смехът му в пантите пулсира.
И сякаш само, че за миг е бил
изгубен нейде из всемира.
И ще отвори – може би сега! –
вратата и ще се усмихне.
Уви, подадената ми ръка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Чаша чай от тишина

Want to read more?

Random works