Чаша чай от тишина
ЧАША ЧАЙ ОТ ТИШИНА
За другия сега да помълчим –
той тръгна си внезапно вчера
и още струйчица цигарен дим
над пепелника му трепери.
Със него всеки вино беше пил.
Смехът му в пантите пулсира.
И сякаш само, че за миг е бил
изгубен нейде из всемира.
И ще отвори – може би сега! –
вратата и ще се усмихне.
Уви, подадената ми ръка
през пустотата ли увисва?
Догарят свещите и пада мрак.
Трептят светулки в тишината.
И с писъка на заминаващ влак
незримото тънее в необята.
© Валентина Йотова All rights reserved.
