Купих си часовник, за да следя времето.
Но времето следи в мен остави.
А пък аз исках да го забавя. Уви!
Бях на 2о, а сега съм на 40,
утре ще стана на 50, после - на 60.
Аз исках да спра времето, ала то не спря,
но прелитайки край мене ми прошептя:
Беше момиче красиво и диво, а сега си
неостаряваща бъдеща песимистка, уви!
Вървя във времето.
Вървя и не спирам. А къде отивам?
Не знам. Пътеката ме води. ...