Aug 8, 2025, 11:59 AM

Часовник

  Poetry » Love
211 0 0

Времето лети

Светът за миг е спрял

За пролетта нежна той е копнял 

 

Часовникът тиктака

Времето минава 

Вървим с теб по пътечката стара

Някога когато бяхме само двама

 

Вятърът гали косите ми

Слънчеви лъчи огряват лицето ми

Гледаш ме с очите ти красиви и оставаш в душата ми

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...