Часовникът

Mar 26, 2009, 4:57 PM

Poetry » Phylosophy

1030 0 4

Тик-така, тик-така той,
напомня с тъжния си глас,
за годините безброй
изминали, като че ли за час.
Безмълвен, тих и студен
не спира времето да отчита,
час след час, ден след ден
от стрелките му животът отлита.
Та сякаш в него са границите,
между живота и смъртта,
таи във себе си страниците
на всяка човешка съдба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Часовникът

Искате да прочетете повече?

Random works