Часовникът
Тик-така, тик-така той,
напомня с тъжния си глас,
за годините безброй
изминали, като че ли за час.
Безмълвен, тих и студен
не спира времето да отчита,
час след час, ден след ден
от стрелките му животът отлита.
Та сякаш в него са границите,
между живота и смъртта,
таи във себе си страниците
на всяка човешка съдба.
Но просто предмет е това,
биха казали хората,
но заличител е той на страстта,
носител е на умората.
И чува се пак тик-так,
самотен стои край гарата,
отдавна отминал е последният влак,
взел със себе си младостта и вярата.
Всичките тези емоции -
любовта, тъгата, че и бремето
събрани в една проста вещ
и нейната сила - времето.
© Владимир Ганчев All rights reserved.
и точно ... поздравления 
