Часовникът

Mar 26, 2009, 4:57 PM

Poetry » Phylosophy

1059 0 4

Тик-така, тик-така той,
напомня с тъжния си глас,
за годините безброй
изминали, като че ли за час.
Безмълвен, тих и студен
не спира времето да отчита,
час след час, ден след ден
от стрелките му животът отлита.
Та сякаш в него са границите,
между живота и смъртта,
таи във себе си страниците
на всяка човешка съдба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Часовникът

Want to read more?

Random works