Nov 15, 2016, 12:56 PM

Часовникът с двете стрелки 

  Poetry » Other
208 0 3

Пребродих морето, претърсих страната

и срещах се с хора добри, недобри...

В деня оглушавах, но чух тишината

и станах свидетел на  много съдби.

 

И търсех късмета по пътя случаен –

посрещах, изпращах зората на сън.

И точно, когато се връщах отчаян,

те срещнах и тебе по светло навън.

 

Захласнал се скришно по твоята кройка,

разбрах, че си расла край Дунав – във Лом.

Усетих в сърцето, че ставаме двойка,

че с теб ще градиме съвместния дом.

 

И свързахме здраво съдбите си двама

със брачните златни годежни халки.

Запалихме свещи под свода на храма.

Навихме часовника с двете стрелки.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??