Nov 15, 2016, 12:56 PM

Часовникът с двете стрелки 

  Poetry » Other
274 0 3
Пребродих морето, претърсих страната
и срещах се с хора добри, недобри...
В деня оглушавах, но чух тишината
и станах свидетел на много съдби.
И търсех късмета по пътя случаен –
посрещах, изпращах зората на сън.
И точно, когато се връщах отчаян,
те срещнах и тебе по светло навън.
Захласнал се скришно по твоята кройка,
разбрах, че си расла край Дунав – във Лом.
Усетих в сърцето, че ставаме двойка,
че с теб ще градиме съвместния дом. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??