Jul 12, 2007, 8:52 AM

Часовникът удари дванадесет

  Poetry
751 0 20

Отчаяни викове - рев.
Смразяващи удари - тялото се разпада...
Разбито човешко сърце.
Мълния бясна...


Часовникът удари дванадесет.
Духове на спомени кръжат.
Писъци гръмотевични свистят...
Като змии се впиват във мене.


Непосрещната, пареща ръка -
за ласка,за нежност,за топлина...
Отхвърлена, превърната в кама,
която се отбранява от разочарованията в любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...