Отчаяни викове - рев.
Смразяващи удари - тялото се разпада...
Разбито човешко сърце.
Мълния бясна...
Часовникът удари дванадесет.
Духове на спомени кръжат.
Писъци гръмотевични свистят...
Като змии се впиват във мене.
Непосрещната, пареща ръка -
за ласка,за нежност,за топлина...
Отхвърлена, превърната в кама,
която се отбранява от разочарованията в любовта.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.