Jul 10, 2013, 11:09 PM

Частица от душата ми

  Poetry
1.7K 0 12

Мое слънце и смисъл на дните ми,

ти си моята жива вода!

Не преставай да гониш мечтите си,

както утрото гони нощта!

 

На крилете на своето детство

с много вяра и смелост лети -

ти самият си част от вълшебство!

Всичко можеш, мое слънце! Блести!

 

Вятърът трепти в твоите коси,

бъдещето чука на вратата,

с времето лети, себе си бъди,

сине мой - частица от душата ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...