...че мъртъв композитор ми е дал...
"Соната лунна" и далечен спомен,
от светли ноти сълбица плете
и сбира се в ръчичка на дете,
светът, а те твърдят, че е огромен.
Ако им кажа, зная, ще сгреша,
а после? Ще съм кукла без душа.
Ще ме подмята делникът. Отровен,
от хиляди преструвки и лъжи
и няма просто как да издържи,
пианото... А мъртъв е Бетовен.
За тях Луната просто е Луна,
а аз отново свеждам рамена,
за кръста на чалгията и кича,
търпя безкраен турски сериал,
че мъртъв композитор ми е дал,
Луна – в съня ми с обич да наднича
с невинноста си сребърно - девича...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
