Че ни за среща сте ми, ни за стѝга
Понякога ми идва да избягам,
и чорлава, и боса, през трънака.
макар да знам, че бягство не помага.
И зад гърба ми – кречетало трака.
От хилядите ми Овенски не -та,
направихте си кукички, за феи.
И затова измислям си планета,
където любовта да заживее.
Поредното ми стихче, пак е гневно,
цунамито в гърдите се надига.
По покривите скитам – еждневно,
че ни за среща сте ми, ни за стѝга.
А нощем сред кометите сияйни,
замесвам стих – Луната да вечеря.
Дано да ми покаже място тайно,
та аз самата да не се намеря.
И само котка, сух комат и книга,
със себе си и светъл лъч ще нося...
И нищичко да нямам, пак ми стига,
че съм над глуми, болки и въпроси.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
