...че сянката на косъм ѝ прилича
Така омършавяла любовта е.
От глад за топлина и малко нежност.
От чувства, за които тъй нехаем.
От свикналост до пълна безнадеждност.
Аз влюбих се във другото момиче,
поискало да плаче, но от щастие.
Ти, другото момче го заобича -
с голямото сърце, но пък на части...
Все още се страхуваме от краят.
Все още се търпим, за да е хубаво.
Повярвах ти и ти на мен, но зная -
в живота се намерихме. Загубени.
Забрана и възложих - интуиция.
Тя никога за миг не ме преда̀де.
Традициите бяха си традиции.
Щом писано е, значи ще остане...
Така се е вталила любовта ни,
че сянката на косъм ѝ прилича.
Аз вярвам, че със обич ще я храним,
и няма пък да спра да те обичам!..
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
