Че те имам
Нека ти кажа, любов,
колко пусти земи прекосих,
колко залези палех
и изгреви медни гасих.
Колко кървави стъпки оставих
по пътища прашни,
колко думи - цветя изпотъпках
в мълчания страшни.
Колко пъти те хвърлях в жарава
и огъня палех,
колко пъти със тебе изгарях
на твоите клади.
Колко пъти умирах със теб
и за тебе се раждах...
От смеха на дете,
от зова на море те изграждах,
от една необятна вселена
в шепот на раковина...
И от вярата, дето е в мен -
че те има, любов.
Че те имам.
© Христина Мачикян All rights reserved.
