Черешата
Беше млада, жилава, сочна
и флиртуваше с вятъра южен.
Той я любеше, крехка и непорочна,
тя цъфтеше пролетно влюбена.
В бучка жар се превърна денят,
и сред житото вятърът свърна…
Цветовете се преродиха в зърна̀.
В нея непознати сокове плъзнаха.
Като по вени потече живот!
Всяка клетка жадно засука
от корена майчин. Корона от плод -
рубинени знаци на чувствата.
Приведе гръбнак почти до земята
и зачака берачи черешата –
момиче крехко с момче като вятър,
познали взаимната нежност.
И те като нея, нищо че са човеци,
от плодовете семена ще посяват.
Ще ги люлее нежно с любов ветрецът
и земното начало ще повтарят.
© Даниела Виткова All rights reserved.
