Цветя положих на гроба ви
и шепа череши за „Бог да прости“.
С добро до един споменах ви
(няма да скрия) през го̀рки сълзи…
Често в съня ми сте гости,
а в спомена ми трайно сте живи.
Споделям в безсънните нощи
вълненията свои, и радост, и грижи.
И както ме научихте - обичам!
И търся смисъл, по-добър и нов.
Слова за благодарност изричам,
а в мислите си често търся Бог! ...