Тъмнината бавно те обви,
не виждам и капчица надежда в твоите очи.
Не се предавай, остани!
Имаме толкова неизживени мечти...
Черната роза омагьоса те така,
нея ще намразя, нея и света,
защото те направиха безличен –
поредният човек, изкуствен, безразличен.
Казах ти да не очакваш всеобщо признание...
Отвърна ми, че ще преследваш своето “призвание”.
Разплаках се и те помолих: “Остани!”
А ти само ме погледна с големите си, тъжни очи. ...