Ела, приятелко най-верна,
в прегръдка мислите ми скрий!
Спусни над мен косата черна,
с целувка ледна ме опий!
Ела и скрий ме в тъмнината!
Очите ми изгаря светлина.
И с мойта ярост угаси искрата,
що пали хорската злина!
Ако душата си на мрак обричам,
така да е за вечни времена!
Теб само не боли ме да обичам
и теб аз взимам за жена.
© Светослав Бонев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
