Минаха дни, минаха месеци,
валеше време по керемидите,
а във мен детето пак се сви
и се помоли на самодивите:
„Елате, моля ви, като някога,
покажете живота на хората,
че все угрижени и бързащи са,
като в приказка играйте хора.”
И те дойдоха, докосваха всеки,
поискал да живее истински.
Виждаха се черно-бели хора
и толкова много цветни мечти!